Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените

...
Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените
Коментари Харесай

„Изчезване“: християните от Газа се страхуват за оцеляването на общността на фона на войната в Израел

Ивицата Газа –  Когато израелските бомби започнаха да удрят в миналото оживените улици на град Газа, Даяна Тарази и фамилията й избягаха в църквата Светото семейство, единственото римокатолическо място за поклонение в линията Газа.

38-годишната палестинска християнка, нейният брачен партньор и три деца се скупчиха до събратята си в църквата и мюсюлманските съседи и другари, приспивайки децата си в отпаднал сън измежду звуците на бомбардировките, мърморейки нежни насърчителни думи един на различен. < /p>

Продължавайте да четете

лист от 3 продукта Снимки: От Ню Йорк до Карачи протестиращите се събират в поддръжка на Палестина Макрон споделя, че отбраната на цивилните е „ неподлежаща на разискване “ на Конференция за помощ за Газа Снимки: Докато Израел бомбардира и храната свършва, хиляди бягат към южната част на Газа завършек на списъка

„ Заедно се опитваме да преминем през войната, до момента в който тя завърши – и я оцеляваме “, сподели Тарази пред Al Jazeera.

Чувството им за сигурност беше разрушено на 19 октомври, когато Израел бомбардира близката черква „ Свети Порфирий “, най-старата в Газа, убивайки минимум 18 души. Израелската войска сподели в изказване, че църквата не е била цел на офанзивата.

„ Ракетата падна непосредствено върху него “, сподели Тарази за гръцкия православен уебсайт. „ Не можем да повярваме, че църквата не е била тяхна цел. “

Два дни по-рано детонация в арабската болница Ал-Ахли – англиканска институция, ситуирана на няколко пресечки от нея – умъртви и рани стотици съгласно палестинските здравни управляващи. Хамас упрекна за гърмежа израелско въздушно нахлуване, до момента в който Тел Авив твърди, че е породено от неработеща ракета, изстреляна от въоръжена формация Палестински ислямски джихад, основана в Газа.

Въпреки че град Газа и прилежащите бежански лагери са обградени от израелските сухопътни сили и въздушните набези нанасят удари по региона, Тарази отхвърля да напусне. „ Ние не одобряваме изселването от нашата страна, нашата земя и нашите църкви “, сподели тя.

„ Няма да напусна църквата, с изключение на в гроба. “

„ Заплаха от изгубване “

Най-малко 10 569 палестинци са били убити при израелските офанзиви против Газа от 7 октомври насам.

Смята се, че единствено 800 до 1000 християни към момента живеят в Газа, съставлявайки най-старата християнска общественост в света, датираща от първи век.

Митри Рахеб, евангелски лутерански свещеник и създател на университета Дар ал-Калима във Витлеем, сподели, че е допустимо актуалният спор да постави края на дългата му история в тази линия земя.

„ Тази общественост е под опасност от изгубване “, сподели Рахеб пред Ал Джазира. „ Не съм сигурен дали ще оцелеят след израелските бомбардировки, а даже и да оцелеят, мисля, че доста от тях ще желаят да емигрират. “

„ Знаем, че в границите на това потомство християнството ще престане да съществува в Газа “, добави той.

По-широкият район на историческа Палестина е родното място на християнството, както и мястото на доста от събитията в Стария и Новия завет на Библията.

През четвърти век Газа, ситуирана около главен търговски път с достъп до оживено пристанище и вселенски град, се трансформира в главен християнски мисионерски център. След 1948 година, когато страната Израел е основана и 700 000 палестинци са прогонени от домовете си в това, което стана известно като Накба или „ злополука “, повече палестински християни се причислиха към общността в крайбрежния анклав.

Оценките демонстрират, че броят на християните в Газа е намалял през последните години от 3000, регистрирани през 2007 година, когато Хамас пое цялостен надзор над линията, задействайки блокадата на Израел и ускорявайки напускането на християните от засегнатия от беднотия анклав. < /p>

Атаките на Западния бряг се „ учетвориха “

На Западния бряг християните са на по-силна основа с повече от 47 000 души, живеещи там, съгласно броене от 2017 година

Но насилието и преследването разстроиха общността и там. „ Нападенията против духовници и църкви се учетвориха тази година спрямо предходната година “, сподели Рахеб, чиято академична институция документира сходни събития.

На 1 януари, дни откакто Израел се закле в най-крайнодясното държавно управление в историята на страната, двама неидентифицирани мъже нахлуха в протестантското гробище Mount Zion в Йерусалим и оскверниха повече от 30 гроба, блъскайки надгробни плочи с форма на кръст и ги разбивайки с скали.

На 26 януари навалица израелски заселници атакува арменски бар в християнския квартал на Стария град на Йерусалим, викайки „ Смърт на арабите... Смърт на християните. “

Няколко дни по-късно арменци, напускащи възпоменателна работа в арменския квартал, бяха нападнати от израелски заселници, носещи тояги. Арменец беше напръскан с пикантен спрей, до момента в който заселници се качиха по стените на арменския манастир, пробвайки се да смъкват знамето му, върху което имаше кръст.

Атаките не престават да ескалират, в тандем с опитите на Израел да „ заглуши всички гласове, идващи от палестинци в Израел “, сподели Рахеб.

„ Те са еврейски заселници терористи, само че интернационалната общественост не ги признава за такива, тъй като е част от същото колониално [нагласа] “, сподели той, добавяйки, че се тревожи, че непрекъснатата опасност от принуждение в последна сметка ще изгони Християнството от Светите земи.

„ Децата ми бяха обезобразени, мъртви “

Връщайки се в Газа, Рамез ал-Сури се пробва да обмисли гибелта на трите си деца, Сухейл, Мажд и Джули, при бомбения атентат в църквата Свети Порфирий.

„ В постройката имаше цивилни, които не им принадлежаха “, сподели той, имайки поради палестинската формация Хамас, която предприе изненадващото нахлуване в Южен Израел на 7 октомври, което докара до бомбардировките на Израел.

Ал-Сури се надяваше, че околните му ще бъдат в сигурност на свято място, само че даже светостта на пространствата му не можеше да отбрани фамилията му от израелските бомбардировки. Известно е, че израелската войска също е атакувала учебни заведения на Организация на обединените нации, приютяващи разселени дами и деца, както и лечебни заведения, коли за спешна помощ и филантропични доставки.

„ Моите три деца излязоха обезобразени от резултатите на ракетата и шрапнела “, сподели той, към момента очевидно в потрес дни по-късно.

„ Не мога да допускам, че няма да приказвам и да играя с тях още веднъж в живота си. “


Източник: Ал Джазира
Източник: aljazeera.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР